ОТГЪРМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТГЪРМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отгърмя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. отгърмя̀л, ‑а, ‑о, мн. отгърмѐли, св., непрех. 1. За мотор, машина и под. — с гърмене, с шум се отдалечавам. Отгърмя камионът напред със забранена скорост, червените му светлини потънаха, сякаш пространството го всмуква в себе си. Ч. Шинов, БС, 14. Когато и последният немски танк отгърмя по шосето за Банкя, аз се изправих. А. Гуляшки, ЗР, 201. По улицата отгърмяваха железни шини — туй, изглежда, беше Милойковата каруца, ама тя не се виждаше. Й. Радичков, ББ, 87.

2. Третол. и безл. Престава да се чува гръм, да се гърми. — В дъжд всъщност най-хубаво се спи. Особено когато отгърми и остане само дъждът да барабани по покрива... Й. Радичков, К, 56.