ОТДАЛЀКО

ОТДАЛЀКО и (съкр., остар. и диал.) отдалѐк нареч. Отдалече. Той чувствуваше, че още два-три часа ход — и ще зърне отдалеко белите комини на града и пирамидовидния фронтон на черквата. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 139. Пред Бабукчиевата врата лежеше свито на кълбо придошлото шарено куче.. Денем лежеше под прозореца на Ради, вечер прескачаше стобора и го следваше отдалеко. Ст. Мокрев, ЗИ, 141. — Братовчедът Драгуня, де, ми каза една работа и може да излезе нещо от нея, но да видим какво ще кажеш и ти — започна той отдалеко. Кл. Цачев, ГЗ, 25. Тези приключения, техните причини, духа, който ги е породил, като можат да са непознати, мислим, на някои от нашите читатели.. принуждаваме ся.. да започнем отдалеко в историята. Лет., 1872, 181. Мълчи, калино, не плачи, / и буля й мома бивала, / и буля й отдалек дошла. Нар. пес., СбГЯ, 54.

Списък на думите по буква