ОТДАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТДАЛЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и и отда̀лна, отда̀лно, мн. отда̀лни, прил. Остар. Книж. 1. Който се намира далече, на голямо разстояние от някого или от нещо; отдалечен, далечен. Най-отдалената дружина йе предводимата от пятий син Кубратов — Алецко. Н. Павлович, РК, 2.

2. Отдавнашен, древен. Какво е то нещо самодиви? Самата реч показва едно твърде отдално вярвание, остало в българите от древни времена. Г. С. Раковски, БС I, 154. Защитниците Йорданови ще сочинят негли той час предположение, че диките тия страни може в отдалените векове да са били повече населени и обработани. Г. Кръстевич, ИБ, 65.

— От рус. отдаленный.