ОТДАЛЕЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТДАЛЕЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отдалеча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя така, че някой да отиде далече, настрана, на разстояние от друг или от нещо друго. Стремски намери, че тая слава е опасна за Рангела и три дена по-после издействува му служба — горски стражар в Черешовица,.. — за да го отдалечи от столицата и бедоносната ѝ атмосфера. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 113. — Царевите чада ще останат в палата.. Ала по-големките той побърза да отдалечи свреме, докле се свърши венчавката. Ст. Загорчинов, ДП, 249. Той се спря пред Брашнаров и го удари по лицето с опакото на ръката си: — Лъжеш! Разтърваха ги, отдалечиха ги един от друг. Д. Талев, ПК, 224. Но ако са намират такива хора, които желаят, не зная по какви причини, да го отдалечат оттука, то аз ви уверявам, че той и без това няма да проживее дълго време между нас. Л. Каравелов, Съч. VIII, 99. // Поставям нещо далече, настрана от себе си, от друг или от друго нещо. Ако погледнете в очите на някого като приближите при него някоя голяма светлина и после я отдалечите от него, ще видите, че зеницата изменява големината си. ИЗ 1874-1881, 1882, 34.
2. Правя нещо да стане, да се осъществи по-късно; забавям. Дипломацията гледа с ужас да са приближава минутата, в която тя тряба да земе едно окончателно решение и тя са старае да отдалечи колкото са може повече тоя гибелен час. НБ, 1876, бр. 57, 222. Тряба ли да гледаме на него [младежа] с пренебрежение и на начинанията му със студенина и с неприязън? В такъв случай ний ще вредим сами себе си, защото ще отдалечаваме от нас онзи час, онова време, когато улучшенията трябаше да облекчат наший живот. Ч, СбПер. п I, 101.
3. Прен. Ставам причина да намаля близостта, привързаността на някого към някого или нещо; отчуждавам. Транков странеше вече очевидно, Тоткината внезапна хладина го отдалечи. Ив. Вазов, Съч. ХI, 135. Крайно време е вече да скъса с вуйчо си.. Между двамата и без това няма духовна близост, а самият живот ги отдалечава един от друг още повече. Ив. Унджиев, ВЛ, 40. Колкото и да смятах, че съм претръпнал към миналото, не можех да не си мисля за срещата с братята ми... При това вече не ме смущаваше толкова страшното, тежкото, което ни бе разделило и отдалечило на времето... Л. Станев, ПХ, 14. И днес не мога да надвия тая си студенина към хората.. Аз са отдалечевам от сички, без да го усещам. Ч, 1871, бр. 18, 572. отдалечавам се, отдалеча се страд. Несумнено е, тъй да кажем, че не трябва да са отдалечава чловек насилствено от земята, против неговата природа. Ч, 1871, бр. 1, 82.
ОТДАЛЕЧА̀ВАМ СЕ несв.; отдалеча̀ се св., непрех. 1. Отивам далече, на голямо разстояние от нещо или от някого; отстранявам се. То се разбра, че тук живота им не може да се оправи, ами да могат да се отдалечат, да идат нейде другаде... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 287. При една скалиста живописна местност младия художник.. се отдалечил от компанията. Ал. Константинов, БГ, 17. — Ще ида да погледна какво става — повтори той. — А ти внимавай и не се отдалечавай от тук. Д. Талев, И, 359. Всичко се вършеше предпазливо и бързо, с оглед подводницата незабелязано и колкото се може по-скоро да се отдалечи от брега. П. Михайлов, МП, 30.
2. Прен. Отдръпвам се, оттеглям се, отклонявам се. Колкото са отдалечаваме от природния начин на живенето, толкоз повече са похабява нашето здраве. Ч, 1871, бр. 1, 267. Всякий, който ся отдалечи от речените направления, ще ся накаже според военния тойзи закон. ЦВ, 1855, бр. 255, 4. Не намирам за нужно да ви говоря пространно за нашите поборници и мъченици, защото с това са отдалечавам от предмета си. С, 1872, бр. 41, б.с. Те казаха, че чужденецът беше лишен от въображение, и че много са отдалечи от правилата на истинската поезия. И. Адженов, ВК (превод), 16-17.
2. Прен. Постепенно ставам по-малко близък с някого или с нещо; отчуждавам се, отделям се. Спомените за първите срещи и за щастливите часове.. горяха сърцето му със сладостна отрова, особено когато не само чувствуваше, но и виждаше как Христина се отдалечава от него. Ем. Станев, ИК I и II, 81. За да увеличи любовта на Яворов, Лора бе прибягнала до раздялата — до "бягството" в Париж. Но тя скоро се убеждава, че той не само не е "в ръцете ѝ", но като че ли още повече се изплъзва и отдалечава. М. Кремен, РЯ, 480.