ОТДАЛЕЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТДАЛЀЧЕ и (съкр.) отдалѐч нареч. 1. От далечно място, от голямо разстояние. По пътя, който се губеше из нивите и опасваше баирите, се движеше каруца.. Отдалече забеляза, че в каруцата седят мъж и жена. К. Петканов, ОБ, 17-18. Неговата голяма и бяла къща.. беше на лично място сред селото, виждаше се отдалече и отдалече личеше, че е чорбаджийска. Елин Пелин, Съч. III, 9. Срещне ли на пътя стрина Венковица, Лалка отдалеч още весело и засмяно ще я поздрави и ще ѝ похорати нящо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 177. Но сега друго, също такова пеене се зачу откъм противоположната посока.. Чуваше се по-глухо и по-задавено, защото идеше отдалеч. Й. Йовков, Разк. II, 67.

2. Разг. От много време напред; отрано. Знай, че често пъти истинското положение на противника се узнава едва след боя. Изобщо замисли се отдалече, подготвяй се грижливо, действувай решително! П. Илиев, ЛВ, 128. Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза. Бях тогава на четиринайсет ненавършени години. Н. Хайтов, ДР, 213. — Ех ти, Панчо! .. Отдалеч си седнал да мислиш. Император Андроник и Йоан Кантакузин са храбри витязи, а пък до нашата черга, е-е, колко има! Ст. Загорчинов, ДП, 131.

3. Разг. В разговор за нещо — не направо, със заобикалки, предпазливо, внимателно; издалече. Напразно Казълбашката обикаляше всеки празник Юрталановите роднини в черквата.. Тя изпрати и двамина сватовници — само да изпитат отдалече, да разберат какво мисли Юрталана и какво крои, но без той да се досети за това. Г. Караславов, С, 82. Понякога, като говорим за любовта на великите хора, виждам го, иска да каже нещо по-таквоз, тъй загатне отдалече, зачерви се и млъкне. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 353. Отдалеч той отваря приказка за туй, за онуй, споменава за Велико кехая и най-после заговорва за Рада. Й. Йовков, СЛ, 11. Мислеше, като намери някой път баща си по-разположен, да земе някак тъй отдалеч да преговори с него по тая работа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 282.