ОТДВОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТДВОЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отдвоя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Отделям, разделям, откъсвам. Нали се разболя единият ми вол — той намигна с лявото си око — демек няма с какво да работя земеделието... Сящаш се де... Ако има да отдвоиш някое добиче, не е лошо. Кр. Григоров, Н, 60-61. [Учителят] да отдвоява деца, които са помежду си много обични, както и които ся мразят помежду си. Й. Груев, Н, 1881, кн. 4, 354. отдвоявам се, отдвоя се страд. Чтом ся роди детето и му ся пререже пъпа, та ся отдвои от майка си, то веднага ся тури да ся окъпе с топла вода. Й. Груев, КН 7 (превод), 82.

ОТДВОЯ̀ВАМ СЕ несв.; отдвоя̀ се св. Диал. Отделям се, разделям се, откъсвам се. Майката гледаше сина си и се кръстеше. Непонятно ѝ бе това спокойствие в него, не можеше да се отдвои от прозореца и да си отиде. Н. Попфилипов, БД, 85.