ОТДЀ

ОТДЀ и (изкуствено правописно) отгдѐ нареч. и съюз. Откъде. Дошъл воденичарят при момчето и попитал: — Какво правиш, момче?.. — Смлях си малко жито на твоята воденица.. — Ами жито отде намери? Ран Босилек, ВП, 116. Кой беше тоя странен войник, отде беше дошъл, де отиваше? Й. Йовков, Разк. III, 91. Главатарът на разбойниците го [имамина] изгледал и го попитал: — Отде ме позна, че съм благочестив и набожен? Христом. ВВ II, 55. Бае Стоян отиде при коларите на разговор, да разпита отде идат, накъде отиват, да чуе новини и да разгледа колите и добитъка. Елин Пелин, Съч. II, 156. Остър женски вик го [Момчил] прекъсна. И преди още да се разбере отде се извика, Елена се спусна по стълбите на чардака и.. захълца и занарежда. Ст. Загорчинов, ДП, 177. После се сетих за любимите ми онези дядови Колеви думи и чудях се тогава отде земат тези стари хора таквиз избрани приказки и как умеят да ги казват навреме, кога де приляга и както прилича. П. Р. Славейков, БП I, VII. Отпред, отзад — отде да те погледна — на вид си мъж благоприличен. Хр. Смирненски, Съч. II, 151.

Отде накъде. Разг. Защо, на какво основание, с какво право (за израз на недоумение или недоволство, обикн. във връзка с някакво твърдение или въпрос). — Аз дойдох да ви видя не от любопитство, а да направя, каквото мога за вас. Ще попитате отде накъде съм се загрижил да ви спасявам. Ем. Станев, ИК III и IV, 544. — Значи, мразиш ме? — Отде накъде да те мразя? Елин Пелин, Съч. II, 58. Отде не. Разг. От много места, от различни места; отвсякъде. Мама казваше, че като нея нема друга работница в махалата. Затова пък отде я не диреха нея! Т. Влайков, Съч. II, 4. А тъй жестока е борбата! / Отде не плъзна хищен враг? Хр. Смирненски, Съч. I, 82.

Списък на думите по буква