ОТДЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТДЀЛНО нареч. 1. Самостоятелно, не заедно с някой друг. Какво от туй, че от‑

делно от старите живеем, нали нивите не е делил Емин, нали още той нарежда всичко. Л. Александрова, ИЕЩ, 86. Първенецът на чичо Бинбела, макар под една стряха с баща си, делеше се малко: той живееше в горните стаи и се хранеше отделно с челядта. А. Страшимиров, К, 67. Жените бяха насядали отделно, по към края на трапезата. Й. Йовков, Ж 1945, 111. Хъшовете, които дотогава стоеха отделно от русите,.. приближиха столовете си. Ив. Вазов, Съч. VI, 93.

2. В добавка, в повече от това, което се полага, трябва да бъде, което се отнася до всички. — А като си додат мъжете ви, ще ви разделя. Ще ви дам всичко.. — А на Милена, — рече, — ще дам отделно нещо. Й. Йовков, ЖС, 125-126. Отзаран ме би [учителката], защото съм забравил да сложа дата на домашното си и ми зададе да напиша тая дата за другия ден триста пъти, отделно от неговото домашно. К. Георгиев, ВБ, 76. Бяха ми заделили пет хиляди литра мастика.., продадох я след една година и спечелих половин милион лева извън редовната печалба. Другите далавери са си отделно — там вече аз им обърках сметката. Г. Караславов, Избр. съч. II, 172.