ОТДЀТО

ОТДЀТО и (изкуствено правописно) отгдѐто нареч. и съюз. Откъдето. Възкачвам се по рътлината през високата росна трева.. и се спирам на върха, отдето се гледа нашироко и надалеко. Ив. Вазов, Съч. ХII, 3. А Цвета се върна там, отдето е дошла. Елин Пелин, Съч. III, 135. — Хвали те [Живко], не може да те нахвали... Хе, казва, голям майстор станал Найден. По цяла Стара планина гърми, дума, името му. Отдето минахме, все хвалби за него чухме. Р. Стоянов, М, 14. Горе на баира се виждаше къщата на Албена, отдето щяха да я изведат. Й. Йовков, ВАХ, 128. То [слънцето] огрява тия пусти полета, отдето животът е избягал и дето стърчат безименни гробове и тук-там.. редици дървени кръстове. Л. Стоянов, Х, 73.

Списък на думите по буква