ОТДО̀Й, ‑о̀ят, ‑о̀я, мн. ‑о̀и, м. Диал. 1. Отлъчване, отбиване на агнета от майката; отдояване.
2. Времето, когато става това отлъчване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.