ОТДОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТДОЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отдоя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. 1. Отбивам, отлъчвам (Н. Геров, РБЯ).

2. Откърмям. И царицата, като беше наименувала детето Мойсей, даде го на същата му майка, която тя не познаваше, за да го отдои. Кр. Пишурка, МК (превод), 192. Господ е създал жената, за да носи тя под сръцето си и да роди челяд. Затова ѝ требува: да зачне..; роденото да отдои на гръдите си. Й. Груев, КН 7 (превод), 1. Я ми дайте вакло ягне, / язе имам осем-девет, / осем-девет подойници, / я чем ягне да отдоим. Нар. пес., СбНУ III, 19. отдоявам се, отдоя се страд. И на друго място са е споменувало колко е безценно дело таз половина на нашия род [жените] да са напои йоще от детинство с почетно и разумно мислене и мъдруване и като с небесно мляко, което е за душата определено да са отдои и отхрани. С. Николица, ДП (побълг.), 4.