ОТДРЪПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТДРЪ̀ПВАНЕ ср. Отгл. същ. от отдръпвам и от отдръпвам се. Забравен, Дако .. улови бързо Николина с две ръце за главата.. Смутеното момиче опита да се защити.. При отдръпването си тя вдигна лакът и без да ще, перна очилата му. Г. Райчев, ЗК, 45. Вълните заливаха нозете им и при всяко отдръпване подкопаваха пясъка под стъпките им. Е. Манов, БГ, 48. Между това, взеха да дохождат на купове бежанци от Тракия, подгонени от Сюлейманпашовите орди и от башибозуците подир отдръпването на генерала Гурка. Ив. Вазов, Съч. ХI, 44.