ОТДЪЛБО̀КО

ОТДЪЛБО̀КО нареч. Рядко. Издълбоко. Недовършената приказка го мъчи и гласът му се обажда отдълбоко: — Тръгвам на село да видя хора, а бързам да се върна в Шабаница, за да забравя, че съм ги видял. Ст. Сивриев, ЗСБ, 73.

Списък на думите по буква