ОТДЪЛБОКО —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТДЪЛБО̀КО
ОТДЪЛБО̀КОнареч. Рядко. Издълбоко. Недовършената приказка го мъчи и гласът му се обажда отдълбоко: — Тръгвам на село да видя хора, а бързам да се върна в Шабаница, за да забравя, че съм ги видял. Ст. Сивриев, ЗСБ, 73.