ОТДЪН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТДЪ̀Н предл. Поет. Издън. Отдън гората затрополя самият Медун Меданов. А. Каралийчев, ТР, 22. Признанието, което Тотев ѝ направил, я развълнувало и потресло отдън душа. Тарас, ТМ, 57. — По петите ни идват татари, Бърдоква! — Отдън земя ли изскочиха проклетите му татари? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 287.