ОТДЪ̀ХВАМ

ОТДЪ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; отдъ̀хна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Отдъхвам си. — За последен път седнах да отдъхна под твоята сянка, старо бащино дърво. Тука, под твоите клони съм висил някога в мамината люлка. А. Каралийчев, В, 15-16. Аз чакам вцепенен удара и ето — къс, но яростен рев, трясък и — стълб черен пушек... Отдъхвах: значи и този път не ни улучиха. Г. Райчев, Избр. съч. I, 45. — Какво има, татко? — внезапно попита Ирина. Чакъра отдъхна. Гласът на девойката беше развълнуван, но невинен и чист. Д. Димов, Т,

22. Борис замълча и отдъхна. Огледа чертога. Всички бяха много развълнувани.. Нима го бяха разбрали от една дума? Й. Вълчев, СКН, 490. Къде ли ще бъде някога последното място на почивка за уморения в пътя на живота?.. Дали чужда ръка ще ме зарови бозна де в някоя пустиня? Или ще отдъхна аз на брега на някое море? П. П. Славейков, Събр. съч. V, 42. Най-после отдъхна и рече: "Конец!" / На житие ново, аз турих венец. Ив. Вазов, Съч. I, 188.

ОТЪХВАМ СИ несв.; отдъ̀хна си св., непрех. 1. Отморявам се, почивам си, обикн. кратко време. Изкачиха последната височина и спряха на открито да починат. Овчарите веднага легнаха върху тревата, за да си отдъхнат от бързото ходене. К. Петканов, ЗлЗ, 211. Ами я слизай от коня, момко, че да си отдъхне добичето, па и ти сам да си отдъхнеш! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 382. Той често отсядаше до изворчето, отдъхваше си от скитането и горещините и след това си се прибираше. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 278. Няма по-приятно чувство,.., след като си се уморил от пътя в планината, да достигнеш хижата.. И радваш се, че си минал суровата планина.. и най-после си отдъхваш край печката, със сребърния чайник. Ламар, ПР, 75.

2. Успокоявам се след някое вълнение, тревога. "Необяснима смърт"! Значи, той не знае. Тя не е подозряла нищо, или не е имала време да каже, че е била тука. Отдъхвам си малко... Ив. Вазов, Съч. ХХI, 94. Питам хотелиера: — Има ли стая? — Има.. Отдъхнах си. Заведе ме той в една голяма стая. Сб??СЕП, 181. Как дълбоко и страшно ги презира той! Да можеше, би ги помел с един замах в морето. И му се струваше, че целият град би си отдъхнал, че всичко там би се преобразило! Г. Караславов, Избр. съч. V, 349.

3. Рядко. Поемам дъх, въздъхвам дълбоко, обикн. след силно душевно напрежение или умора. Нанашки страдаше от задух и трябваше често да си отдъхва. П. Славински, ПЗ, 115. Той поемаше чистия утринен въздух, с целите си гърди, задържаше го там като някакво съкровище и поруменял след това, дълбоко и облекчително си отдъхваше. Кр. Велков, СБ, 13.

4. Рядко. Умирам, издъхвам. Умри, па си си рахат!.. Като легнеш у черната — там си отдъхнеш, па ти е леко — леко! М. Георгиев, Избр. разк., 72.

Списък на думите по буква