ОТДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТДЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; отдя̀на, отдѐнеш, мин. св. отдя̀нах, прич. мин. страд. отдя̀нат, св., прех. Рядко. Издявам, изнизвам, изтеглям, измъквам вдянат в игла конец. отдявам се, отдяна се страд.

ОТДЯ̀ВАМ², ‑аш, несв., непрех. Остар. и диал. Поемам отговорност, отговорен съм, отговарям за нещо извършено, като понасям последствията, страдам, тегля поради нещо или някого. Нали ти казвам, за даването мен сѐ дират, и аз сѐ отдявам. Доде пазарен ден, ако купя нящо, купено е в къщи, ако не — така си минуваме. Т. Влайков, Съч. II, 84. На каквито легки условия и да е основана банката, все требува членовете ѝ да ся погрижат да турят вредни, опитни и почтени хора за настоятели на банката, а това най-много требува, когато всякий член отдява само за колкото има вложено. Лет., 1874, 220. Всичките ни работи на тоя свят.. всичко извира из това истинско практическо уверение, че волята е свободна. Ако да не бяше така, то отде доде би било да отдява чловек на всичко, чтото си връши? Й. Груев, СП (превод), 143. Отсега нататък ако ся не оправим.., то никой няма да ни е крив, а сами ние и нашите народни владици има да отдяваме. Й. Груев, КН 4 (превод), 60.