ОТЕГЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЕГЧА̀ВАМ, ‑аш, несв., отегча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Предизвиквам, причинявам отегчение, досада у някого; досаждам. Всичко туй Пинтеза го казваше на Петър, но той не се вслушваше в съветите му. Стоеше и гледаше нейде встрани, сякаш бащините му приказки го отегчаваха. И. Петров, НЛ, 168. Двама от тях.. бяха американци и я отегчаваха с глупостта си. Д. Димов, ОД, 77. Извинете, че ви отегчавам с тия обяснения; но вие сама бяхте добра да ги поискате. Ив. Вазов, ПЕМ, 41. Наистина понякога тия момичета го отегчаваха с капризите си, но и синът ми им "отмъщаваше". М. Марчевски, ТС, 10.

2. Правя нещо да стане по-тежко, по-трудно или по-сурово за някого; утежнявам. Противоп. облекчавам. — Вие, христолюбиви чада на вселенската църква, проявявате голяма ревност.. Аз уважавам досегашния мой наместник при вас.., но той е вече много стар и нито аз, нито вие не бива да отегчаваме старините му с големи грижи. Д. Талев, ЖС, 132. В някои случаи могат да се разкрият и обстоятелства, които отегчават вината, правят я по-тежка. Мор. пр VIII кл, 97. Той разказа как са го инквизирали в дирекцията на полицията и така назова органите на държавна сигурност, че председателят му отне думата. "Момче, събирай си езика, отегчаваш положението!" — гълчеше го адвокатът. Г. Караславов, Т, 103. На защитниците бе разрешено да говорят по четвърт час.. Във всеки случай тяхната набързо скърпена защита не отегчи положението на никого от нас. Ем. Манов, ПЯ, 38. — И главното, не бой се, че ако кажеш нещо повече ще отегчиш участта си. Само ще я облекчиш, можеш да ми вярваш. Б. Райнов, ДВ, 233. отегчавам се, отегча се страд. Положението се отегчава и от това, че гражданите трябва да си купуват билети от касата при чакалнята. ВН, 1960, бр. 2665, 2.

ОТЕГЧА̀ВАМ СЕ несв.; отегча̀ се св., непрех. Обхваща ме, изпитвам отгечение, досада. Доведох ти помощник — каза лекарят. Той се отегчава при нас, а тука може да бъде полезен. Д. Димов, Т, 542. Не му вярваше — учениците бързо се отегчаваха, започваха да се подсмиват, да шумят и накрая ораторът оставаше да говори само на себе си. Сп. Кралевски, ВО, 75. Отегчаваше се сред природата, гледаше равнодушно хубостите ѝ, единственото място, където се чувствуваше добре, беше работният му кабинет. А. Гуляшки, ДМС, 23. Полковникът канеше само Катя, докато тя най-после се отегчи. Скри се в един ъгъл зад колоната и разкопча каишката на новата си обувка. М. Грубешлиева, ПП, 14.