ОТЕГЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЕГЧЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от отегча като прил. Който чувства, изпитва отегчение, досада. Може би сега никой да не поглежда към жената, но тя не бива нито за миг да забравя ролята си на молко отегчена буржоазка. М. Гръбчева, ВИН, 222. То стоеше през една маса с профил към него заедно с някакъв възрастен, малко отегчен и мълчалив мъж. П. Вежинов, ДБ, 146. Тия работливи и лениви,.., жаждущи и отегчени родители и роднини закърмяват малкото нечакано дете. Ал. Гетман и др., СБ, 225. Отегчените деца мънкаха до полите на майките си или белеха непрекъснато семки. М. Грубешлиева, ПИУ, 203.