ОТЕГЧЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЕГЧЀНИЕ, мн. няма, ср. Чувство на неудоволствие, неудовлетворение, раздразнение, предизвикани обикновено от нещо, от действията на някого, които са неинтересни, монотонни, скучни; досада. Ветеринарният.. каза с безкрайно отегчение, че държал четири села и му било физически невъзможно едновременно да бъде на повече от едно място. Г. Мишев, ЕП, 247. Следва да се предполага, че дамата за момента си е вкъщи. И че когато отегчението прекалено ѝ дотежи, тя ще излезе. Б. Райнов, НН, 267. Отстрани и моята папка — без да я докосне, с жест на отегчение, и се усмихна — сдържано, но приветливо, предразполагащо. Др. Асенов, СВ, 55. Под мустаците на Кондарев се появи нещо като усмивка или по-скоро гримаса на отегчение. Ем. Станев, ИК III и IV, 545.