ОТЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТЕК, мн. няма, м. Остар., сега поет. Отглас. По улиците само тук-там провлачеше някой крак и бързаше да се прибере, заслушан в отека на стъпките си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 23. Гласът на славянина продължаваше да ѝ [на княгинята] шепне, но струваше ѝ се, че той иде отдалеч. В неговите думи имаше отек на нещо, което сама беше мислила или изпитала. Ст. Загорчинов, ЛСС, 98. Стъпките им отекнаха в каменните стени и сводестия купол — стори им се, че това е отек от стъпките на цар Самуила. Д. Спространов, ОП, 188.