ОТЕКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЀКВАМ, ‑аш, несв.; отѐкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. За звук, глас и под. — прозвучавам като ек, като ехо; проехтявам. Другаде отекваха престрелки с диверсантски банди. Е. Евтимов, ПМ, 203. Мъртвило. Само отвреме-навреме отекват тежките стъпки на военния патрул. К. Странджев, ЖБ, 106. В котловината, която прилича на гигантска чаша, на огромна камбана, обърната наопаки, отекват думите на песента. С. Северняк, ИРЕ, 143. Когато от седемтте табии на крепостта .. ревнаха топовете. Първан помисли, че оглушава. Трясъкът отекваше стократно между стените, тресеше ги до основа. В. Мутафчиева, ЛСВ, 119. Ускорих крачките

си, шумът на камъните също се засили. Той отекваше в ушите ми като барабанен бой. ВН, 1958, бр. 2186, 4.

ОТЀКВАМ СЕ несв.; отѐкна се св., непрех. Книж. Отеквам; проехтявам. Колоната се движи в хладната утрина като мътна вода, а изстрелите се отекват като в ден на тежка сватба. Л. Стоянов, Х, 132. В кристалния въздух .. звънливо се отекваха ударите на брадви. Й. Йовков, Разк. I, 236. "Джонко ще ти лежи с години в затвор — знай!" — отекваха се в ушите на Ангелина лютите думи на Николица и бедната девойка замираше. А. Страшимиров, ЕД, 167. Развяват сини къдри над водата / надвесени оловни небеса. / Отеква се на жерави гласа / и тиха скръб люлее тишината. Н. Ракитин, Ст II, 62.