ОТЀЛВАМ

ОТЀЛВАМ, ‑аш, несв.; отѐля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. За крава, биволица, кошута — раждам малко. Волчето харизвам на Ваня, а до пролет, когато кравата отели друго, — то ще бъде за Кунето. А. Каралийчев, ПС I, 36. Мургата завлече още един месец и отели мъжко. Ил. Волен, БХ, 33. отелвам се, отеля се страд.

ОТЀЛВАМ СЕ несв.; отѐля се св., непрех. 1. За крава, биволица, кошута — раждам теле. Де сама, де с чужда помощ, кравата се отелваше. Ил. Волен, МДС, 199. — Скоро [кошутата] ще се отели — шепнеше старият ловец на момчето. — И ние ще вземем сърненцето ѝ, стига да се отели с две. Ем. Станев, ПЕГ, 87.

2. За теле — раждам се. Когато телето се отели, беше почти мъртво.

◊ Отели ми се вола. 1. Разг. Измъчих се, изтормозих се. 2. Диал. Преуспях, забогатях. Отели ми се кравата. Диал. Преуспях, забогатях.

Списък на думите по буква