ОТЕМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЀМВАМ, ‑аш, несв.; отѐмна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отѐмнат, св., прех. Остар. и диал. Вземам, отнемам нещо от някого; отъмвам. Аркадий му ся врече и прати известие до патриарха Йоанна. Но он отшед при него с присъствующите епископи, представи му достолепно, че не може да отемне от православните церква, за да я даде на еретици. Г. Кръстевич, ИБ, 167.

2. Прен. Отървавам, спасявам; отъмвам. Засрамените млади невести привеждаха лица. И почваха да крещят една след друга като ято гъски. — Хайде, мъже, срамота е! Вървете да отемнете старико. А. Страшимиров, Съч. V, 369-390. Двамата царе изпроводиха набързо, секи в своята държава, нарочно заповеди да натъкмят по триста хиляди войска за бой, за да отемнат Хубавенка. И. Адженов, ВК (превод), 18. отемвам се, отемна се страд.

ОТЀМВАМ СЕ несв.; отѐмна се св., непрех. 1. Отървавам се, спасявам се; отъмвам се.

2. Рядко. Опирам се, противопоставям се, не се поддавам; отъмвам се.