ОТЀЦ

ОТЀЦ, зват. о̀тче, род. вин. (старин.) отца̀, мн. отцѝ, м. 1. Остар. Баща, родител. Вие сами сте пренесли големи жертви, изгубили сте любезния си отец в тая война, и всичкото ваше състояние станало пища на пламъците, разорени сте! Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 100. Теодосий стана стремително от мястото си и преди да го спре старецът, падна на колене пред него и му зацелува ръцете. — Защо така, чедо, защо ми целуваш ръцете, както у отца рожденнаго? — тихо запита той. Ст. Загорчинов, ДП, 220.

2. Само мн. Книж. Предишните поколения; бащи. Защото известна е "любознателността" на словеснейшите наши отци и праотци. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 6. Нашественици през години слаби / земи от тебе може да крадат [от родината], / но могат ли следите да ограбят / на твоя светъл и книжовен път, / светините / от твойте стенописи, / легендите / от твойте светци, / епохите / от твойте летописи / и мъдростта на твоите отци? Е. Евтимов, БЗ, 54.

3. Книж. За човек, мъж по отношение на някого, когото покровителства, за когото се грижи или когото учи, наставлява бащински; баща. — Снощи се научихме, че ваша милост с негово благородие, окръжният возходите на Ком днес и моята кръщелница Евдокия вместе. И реших и аз, в качестве духовнаго отца, извинете за чест, аз съм духовен отец на Евдокия — да се отправля. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 145-146. — Самата правда говориш, отче свети, — заговори Теодосий на прекъсвания. — Рождения си баща загубих, а намерих духовния свой отец. Ст. Загорчинов, ДП, 220. Блазе томува, който е имал щастието да бъде възлюблен от него! Той беше за своите духовни чеда грижлив отец, мъдър съветник и искрен насърчител. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 59.

4. Почтително название на духовно лице в християнството (монах, свещеник, владика). — Да поменем тука, братя, да ги благослови господ: отца Софрония Врачански.. и всички други, мъченици за нашата свята църква... Зл. Чолакова, БК, 119. Някои го смятаха за прекалено добър, други — за малко глупав. Едничък чичо му — отец Никодим, истински обикна Найдена още от дете. Г. Райчев, ЗК, 102. Идеята да напише своята история се е родила у отца Спиридона в Атон, дето е живял. К. Величков, Събр. съч. VIII, 262. Църковният служител скочи, запали една свещ и отключи вратата, но не видя никакъв император.. Отецът се прибра и пак заспа. А. Каралийчев, С, 37. Отците ме споменават по три пъти на ден в молитвите си. Д. Димов, ОД, 237. // Само ед. Обръщение към духовно лице, служител на култа. Всяка ерес ли е богохулна, отче? М. Смилова, ДСВ, 151. — Виждаш ли, отче — казал брат ми на свещеника,.., — забраняват ни да четем и библията. К. Калчев, ПИЖ, 171. После го потири до черквата, дето го предаде на изповедника поп Ставря, с думите: "Отче духовниче, изповядай това магаре!" Ив. Вазов, Съч. ХХII, 11. — Един истински пастир, отче архимандрите, е немилостив към вълците. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 63. — Хвала на тебе, отче игумене, и на твоите калугери хвала — рече царят бавно. Ст. Загорчинов, ДП, 367. Клисарят Лавренко викаше високо и нетърпеливо.. — Отче, дошла е Марийка Галилеица. Ц. Лачева, СА, 17.

5. Само мн., обикн. в съчет. светите отци. Църк. Най-ранните християнски писатели, тълкувателите на христовото учение. Високообразован, сладкодумен, весел, Формоза го разхождаше из евангелията и книгите на светите отци. Й. Вълчев, СКН, 91. Не възвишават благочестиво душата зографисаните по стените образци на светци, архангели, преподобни отци и мъченици. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 26. Ханът и братята отново водеха само обикновени разговори — за

стари, вече забравени евангелия или за книгите на светите отци. Й. Вълчев, СКН, 266.

6. Име, название на Бога. — Пия наздравица и клетва давам,.., за вас и за мене... — Пред Отца небеснаго.., юначе, дошло е време — прекъсна го този път от дъното на горницата някакъв слаб, но убеден глас. Ст. Загорчинов, ДП, 465. Тъй заръча о. Амфилохий. А. Амфилохий е светец сега и седи отдясно на Отца. Й. Йовков, СЛ, 48. Небесният отец да го [монаха] благослови и награди за добрината му, че не я остави [Биляна] да загине от смъртоносната стрела, не изостави ни детето, ни дома ѝ. Д. Талев, С II, 86.

7. Остар. Основоположник, родоначалник; патриарх. Тук видях и гробницата, дето почива светият прах на царя-мъченик, отецът на българската свобода. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 152.

◊ Бог-отец. Едното от трите лица (Отец, Свети Дух и Син) на светата Троица. От цялото изложение се вижда, че никакво слово не е било в началото, ами Бог-отец. В. Мутафчиева, ИКМ, 78. Но Бог-отец и син и без очи видяха / позора и под тази света стряха / и всякъде. К. Христов, БЧ, 114. Отче наш. 1. Обръщение към Бога обикн. в едноименната молитва. 2. Име, название на основната християнска молитва, наричана още "Господнята молитва". Отче наш не стига, иска и от лукаваго. П. Р. Славейков, БП II, 36.

Списък на думите по буква