ОТЕЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЕЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отеча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. За звук, ек, ехо — като еча, звуча, постепенно затихвам, стихвам; отехтявам.. Близко някъде по рязко отсечения горски ръб екна песен, която жаловно се понесе над самотната гора и едва доловимо отеча долу низ пространната низина. Ц. Церковски, Съч. III, 19.