ОТЕЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЀЧЕСТВО, мн. няма, ср. Страната, в която някой се е родил и където живее народът, към който той принадлежи; родина, татковина. Всеки трябва да желае доброто на отечеството си, на народа си. В. Друмев, И, 22. В простичката думица: бащиния, татковина, отечество, родина се побира всичко, което ни е най-скъпо: родителите,.., домът, езикът, природата, животът. Ст. Станчев, ПЯС, 6. "Заклевам се своеволно в честта си и в отечеството си, пред бога и пред честното събрание на съзаклятията, че от сичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и гроб. — Амин." М. Кънчев, В, 267. Обичам та, мое мило отечество! Обичам твойте балкани, гори, сипеи, скали. Л. Каравелов, Съч. II, 28.