ОТЕЧИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТЀЧЍНА ж. Остар. Книж. Отечество; родина. Някой си пътувал надалеко и като се завърнал на отечината си, хвалил се, че показал на разни места много юначества. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 56. Наблизо са развалите на град Пелла, столицата на ветхите македонски царие и отечина на великого Александра. Ив. Богоров, КГ, 191.