ОТЀЧНИК

ОТЀЧНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Църк. Остар. Сборник от жития на светци и църковни дейци, с поучения и мъдри мисли на видни църковни дейци; патерик. Между туй има стари ръкописи, които представят множество паметници — отечници, поучения, повести,.., които или несумнено са известни за български или поне носят следи на южно-славенско произхождение. Т. Шишков, ИБН, 277.

Списък на думите по буква