ОТЖИВЯЛОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЖИВЯ̀ЛОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на отживял. Филмът е твърде забавен тъкмо поради своята отживялост. Св. Минков, ДА, 39.

2. Отживелица, анахронизъм. Двамата Диогеновци не целят да опишат под псевдоним коварните прочути съвременници, както направи Данте; не целят да обходят смешни и трогателни рицарски отживялости, както направи Сервантес. Б. Болгар, ПД, 6.