ОТЗВЪНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЗВЪНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отзвъня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х и ‑ѝх, прич. мин. св. деят. отзвъня̀л, ‑а, ‑о, мн. отзвънѐли и отзвънѝл, св., непрех. 1. Издавам звън при удар; отзвънтявам. Чукът биеше в наковалнята и тя отзвъняваше. Д. Спространов, С, 256.

2. За звън — преставам да звуча, звънтя; стихвам, отзвънтявам. Отколе клепалото отзвъни и вече на моравата се извиваше лудо момино хоро. П. Михайлов, ПЗ, 94.