ОТЗЕМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЗЀМАМ и ОТЗЍМАМ, ‑аш, несв.; отзѐма, ‑еш, мин. св. отзѐх, прич. мин. св. деят. отзѐл, прич. мин. страд. отзѐт, св., прех. Вземам част от нещо. Какви сме хората — искаме бог да слезе от небето, пък ние да се качим там от земята. Иска ни се да дадем сили на слабите, да отземем сили от силните. М. Яворски, ЕСВ, 24. Също тъй пред нея / трепереха и старци, отдавна своя дял / отзели на земята. П. К. Яворов, Съч. I, 86. отземам се и отзимам се, отзема се страд. и възвр.;отземам си и отзимам си, отзема си възвр. Той се отпусна на земята, искаше да си отземе от деня няколко минути почивка. М. Яворски, ХСП, 353. И странно... Най-лудееха до шемет / онез, които чакала смъртта, / като че бързаха да си отземат / навреме своя дял от младостта. Бл. Димитрова, Л, 31.