ОТЗИВЧЍВ

ОТЗИВЧЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който винаги, бързо и с готовност се отзовава, откликва на призивите, молбите или потребностите на някого или нещо, който проявява съчувствие и готовност да направи услуга, да помогне, обикн. безвъзмездно, безкористно. Борис беше студен и жесток към хората, а Костов — отзивчив и човечен. Д. Димов, Т, 131. Нали знаеш — охридчани са отзивчиви, когато е за народна работа. Д. Спространов, ОП, 363. — Прекрасен човек е другарят Милканов — рече той [влезлият]. — Отзивчив човек, народен, не се големее. Й. Попов, ПЧ, 56. — Най-силно впечатление ни направиха хората. Те са добри, сърдечни, отзивчиви — започнахме ние и после му разказахме за срещите си с познати и непознати. Пог., 1970, бр. 7, 4.

2. Който е присъщ на такъв човек. Мария имаше отзивчиво сърце — приемаше нещата така, както се редяха. К. Петканов, ДЧ, 127. Само една чиста душа, отзивчива до болезненост на народните болки и тегла, може да напише подобни разкази. Ал. Константинов, Съч. I, 79-80. Ако общественикът дължи най-много на съвестта си, а критикът трябва да разчита преди всичко на своята искреност — Маринополски удовлетворява изискванията за идеален тип на литератор-общественик, понеже притежава не само отзивчива съвест, но и рядка добросъвестност. Ив. Богданов, СП, 69.

Списък на думите по буква