ОТЗИВЧИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЗИВЧЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на отзивчив. Разправи му подробно за четата, за надеждите да срещнат отзивчивост у народа, за по-сетнешните разочарования и теглила. Ст. Дичев, ЗС I, 563. Внимателно, предпазливо, с недомлъвки, Игнатий започна да говори на госта си за онова, което вече единствено владееше ума му; и се зарадва, когато срещна отзивчивост. Ст. Дичев, ЗС I, 98. Той изглеждаше спокоен, млад и красив.. Можеше да се види, че е съвсем млад, но острият леден поглед караше човека да не разчита на младежката му отзивчивост. Д. Димов, Т, 120. Любовта на Страшимирова към малките и беззащитни деца и неговата отзивчивост към хорските страдания са го карали често сам дълбоко да страда. А. Страшимиров, Сб??СЕП, 12.