ОТИВАМ —Речник на българския език

ОТЍВАМ

ОТЍВАМ, ‑аш, несв.; отѝда, ‑еш, мин. св. отѝдох, прич. мин. св. деят. отѝшъ̀л и (диал.) отѝшел, отѝшла̀, отѝшло̀, мн. отѝшлѝ, св., непрех. 1. Обикн. с предл. към, до, в, на. Движа се, вървя към или до определено място, обикн. отдалечавайки се от мястото, където е говорещото лице. Противоп. идвам. На няколко пъти той отиваше до малкото прозорче и чукаше тихо. Елин Пелин, Съч. I, 93. И всеки попръскан си казваше името, мястото отдето идва, и мястото, където отива. Ив. Вазов, Съч. ХII, 90. Но четири или пет пъти вече, той [кандидатът] беше ставал, отиваше до прозореца. Й. Йовков, Разк. II, 61. Белчо отиваше до реката, пиеше вода и пак спокойно, без да погледне настрана, се връщаше на мястото си под сайванта. Елин Пелин, Съч. II, 28. // За птици, насекоми — движа се (летя, хвърча) в определена посока или до някакво място. Чучулигата трепти във въздуха, присвила криле и пак се дига,.. Гледай я как пее... и все нагоре отива. Й. Йовков, ПГ, 54. Пчелите жужаха наоколо, идваха, отиваха припряно под топлото слънце, което бе минало вече пладнешката си стоянка. Ст. Загорчинов, ДП, 201. Всякога [лястовичката] е господарка на хвърчението, колко бърже и да отива, на всяка минута променува си пътя. Д. Попов, СбРС (превод), 107. // За река, вода и под. — тека, движа се в някаква посока, минавам през някакво място; вървя. Между двата хълма на селото минава малка рекичка.. Но никой не знае точно къде отива, из кои долища и върбалаци се губи. Ал. Гетман и др., СБ, 227. Отстрани на тая странна река те бяха направили малки и чисти вадички, по

които гъстата течност отиваше в дълги, широки и съвсем плитки изкопи. Елин Пелин, ЯБЛ, 82.

2. За превозно средство — движа се в определена посока, за да достигна до определено място. Само по наклона на мачтите и с бинокъл можеше да се познае посоката на движението му.. — Отива към Тасос — каза Адамов. Й. Йовков, Разк. II, 22. Щях да закъснея, защото трябваше да сменям трамвая: взел бях неверен номер, който не отивал за "Хххауптбанхффф", а на друга посока. М. Кремен, РЯ, 78. Вапорът, дето отива на Яфа, заминува през Родос. М 1857, 44.

3. Отправям се отнякъде, потеглям в определена посока, към определен обект; тръгвам. Телефонирах в десет и половина — никой! "Отивам — рекох на годеницата си. — Този тип е забъркал някоя каша!" Др. Асенов, СВ, 45. // Обикн. в пов. За подканване — тръгвам. — Хайде, отивай, че господин поручикът бърза. Г. Караславов, Избр. съч. I, 395.

4. Обикн. с предл. на или следв. изр. със съюз да. Движа се, придвижвам се, отправям се някъде с цел да върша нещо, с определена задача. Всичките хора се кискат, той отива да пали свещ. Ив. Вазов, Съч. VII, 14. За него почнаха да говорят, че дори когато отивал да оре в полето, не забравял да тури в торбата си,.., и някоя книжка или вестник. Й. Йовков, Ж 1945, 53. Работниците, които отиваха на работа, вървяха покрай зидовете. Д. Добревски, БКН, 98. Когато в неделя семейството се качваше на файтона и отиваше на разходка, всички изглеждаха радостни и добри. Вл. Полянов, ПП, 8. Съвсем неочаквано Драгомир престана да отива в читалищната библиотека в градчето. Сп. Кралевски, ВО, 110. // Отпътувам, заминавам някъде обикн. с определена цел. — Марине, да се качваме и ние! Аз довечера трябва да си бъда при пилците! Казах ти, че Радка отива на курсове! О. Василев, Л, 90. — Аз минувах само оттука и се отбих да ви видя, а отивам за Варна. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 49. Санка скочи. — Ух, аз забравих, че Тошо ще отива в града — каза тя. Й. Йовков, ЧКГ, 149. Нейните очи се примрежили и тя попитала: — Къде отиваме? — Далеч, далеч в една земя, която била поробена, а сега е свободна. Д. Габе, Н, 9. // Простонар. В съчет. със същ., които означават професия, занятие и под. Отправям се, заминавам някъде, за да изпълнявам някаква задача, служба, да бъда някакъв; вървя. Някой път радостта надвие. Тя е смесена и с гордост, че Колчо отива чиновник. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 298. А Драгота, граматикът на поп Лукана, отиде калугер в "Клепалото". Й. Йовков, СЛ, 40. Михалаки Алфрангата бе отишъл мирови съдия в родопските дълбочини, в Чепеларито. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 6. Наскоро Лепо отиде войник. Елин Пелин, Съч. I, 94.

5. С обст. поясн. за място или начин. За път, граница и др. — имам определена посока, простирам се, минавам през определено място; водя, вървя. Сега вече пътят отива все надолу. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 51. Но тоя хълм отива още на северозапад, става все по-тъмен, стръмен и висок. Й. Йовков, Разк. II, 173. Улиците, които отиват към града, са засадени с гъсти редици разклонени дървета. Н. Фурнаджиев, МП, 46.

6. За време — като астрономическа единица или част, период от време (час, ден, година, сезон и под.) — продължавам, трая. Стана дума за берекетя, за времето, за вършитбата, която, ако отива времето все тъй сухо, скоро щеше да се свърши. Й. Йовков, ВАХ, 143. Сега не бива да се харчат излишни пари... То отначало няма нужда от толкова пари. Но Венко каза, че такова дело ще отиде две години. После съдебна делба... Защото Горан ще обжалва, ще протака. В. Бончева, АП, 135.

7. За определен период във времето, сезони, част от живота на човека и под., свързани с някаква дейност — протичам, преминавам, изминавам. И всички бяха весели, защото из целия път очите им нищо друго не бяха гледали освен злака на житата. Добре отиваше годината. Й. Йовков, ВАХ, 82. Добро ли е времето, то сичко отива през гроздобер и лесно, и весело. Ил. Блъсков, СК, 60. Но мина зима снеговита / отиде пролет дъждовита / и знойно лято позлати / довчера златни широти. П. К. Яворов, Съч. I, 44. Всеки ми казваше: / "Ха добър ден!" / с весели поздрави бях награден... / Вчера с поклони ме срещнаха те. / Днеска — повярвай ми — / никой не ще. / .. / Отиде денят. / Смеят се те. / И от мене странят. Цв. Ангелов, НП, 108-109. Многото отиде, малкото остана. Погов. Цяла седмица отиде, докато се приготвим за морето. △ Време е за сън — отива към полунощ. // За период от време — отминавам напусто, напразно, без да съм постигнал, извършил нещо съществено. Да сваля това дърво [кедъра] не беше малка работа, защото двадесет дена отидоха само да клюцам с брадвата наоколо, догде го отсека в дънера. П. Р. Славейков, РО (превод), 76. Пет-шест часа ми отидоха за нищо и никаква работа вкъщи.

8. За положение, състояние и др. — следвам, продължавам по някакъв начин, без промяна; вървя. Що кметът нареди и него ден — / това ще бъда. И така отиде / три седмици и края се не види. К. Христов, ЧБ, 55. ^● Безл. Тревата беше посърнала, пожълтяла, по пътищата се дигаше прах и Манолаки си помисли, че ако отива все тъй, ще изгори всичко. Й. Йовков, ЧКГ, 67.

9. Наближавам, приближавам определена възраст, определен брой години. Той сега отиваше към шейсетте. Ив. Вазов, Съч.

VIII, 62. Как плакала Алина,.., когато почнали да я гиздят за сватбата. Не че била малка на години, щом отива към седемнайсет, значи време ѝ е. Л. Александрова, ИЕЩ, 278. Нейните години отиваха къде 20, ней трябаше един мъж. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 20.

10. Остар. Обикн. с обст. поясн. за начин. Обикн. за растение — раста, развивам се; вървя. Картофите, наторени с шосейния прах, отиват много добре, но стават много на петна. Гр, 1906, бр. 21-22, 349. Често се намирт в големите гори, на по-празните места, насадени овощни дървета, които много рядко отиват добре. Гр, 1906, бр. 18, 278.

11. Обикн. с обст. поясн. за начин. За явление, събитие, работа и пр. — протичам, развивам се, намирам се в процес на осъществяване; вървя. Когато ми се падне някой български вестник, най-напред гледам как отива театърът. Ст. Грудев, АБ, 27. Скоро царят изпрати пак един от най-честните си съветници, за да разбере как отива работата и скоро ли ще бъда готов планът. Св. Минков, СЦ (превод), 78. — Драго ми е да се запозная с вас, господин околийски началник — .. — Как отиват административните дела във вашата хубава околия? Ем. Станев, ИК I и II, 250. Помози бог, жътварки. / Как жътвата отива? Ив. Вазов, Съч. III, 87. Всякой искренен и просветен родолюбец добре разбира някои от причините, защо нашите работи не отиват както трябва. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 7.

12. За някакво действие, работа — насочвам се, развивам се към някакъв резултат, предел, завършек. Ястребов демонстративно обърна гръб. Гергин отвори уста да отговори, но се отказа — от уважение към по-стария партиен другар и от неприятното чувство, че работата отива към кавга. Ем. Манов, ДСР, 66. Жътвата отиваше към своя край.

13. Разг. С предл. против, срещу. Действам, обявявам се против някого, нещо; вървя. — Цвето, сестрице, прощавай, миличка. Аз ти направих голямо зло.. — Голяма грешка направих, Цвето. Против тебе отидох. Елин Пелин, Съч. III, 140. Той имаше основни начала — да не отива против законната власт и да отрича бунтовниците и революционерите. Г. Караславов, Избр. съч. II, 205. Защо тези умни, окати момчета отиваха срещу интересите си, председателят на тричленката не можеше да проумее. Г. Караславов, ОХ IV, 256. Отивам против природата си.

14. Прен. Достигам до краен предел в делата и постъпките си. Но дотам ли трябваше да отиде той, дотам ли? Да убие човека! Елин Пелин, Съч. I, 157. Така тя [Жечка] отиваше чак дотам, че често се подуваше от плач при смъртта на някой съвсем чужд човек. Д. Немиров, Б, 30. // Прен. Стигам до някакъв размер, до определен предел; достигам. Радиоактивността е самоволно разпадане на атомни ядра. Това разпадане не отива обаче до основните градивни частици на ядрото.., а води до образуване и излъчване на хелиеви ядра.., които са извънредно устойчиви. Хим. VII кл, 1950, 34. Динята отива към пет килограма.

15. Разг. Пропадам, загивам, умирам. — Да мълчиш [на Милка] ѝ рече дядо Добри, като се огледа наоколо, че няма хаир от тебе. .. — Няма, няма вече да продумвам, дядо, прости ме: аз само тебе казвам, що съм патила... — Ни мене, ни никому — ти казах, че отиваме и ти, и аз, и кръстникът ти. Ц. Гинчев, ГК, 290-291. — Нейчо, детето ни отива, Нейчо. Я стани да видиш какъв огън има, изгоря горкичкото. Й. Йовков, ЖС, 56. Войниците с вахмистъра притиснаха селяните с конете и ги заблъскаха към угарта. Глух рев се изтръгна от тълпата. Някой извика: — Отиваме, братя, сбогом! Изядоха ни, мале! Ем. Станев, ИК III и IV, 496. Тази есен от замърсената вода се появи тежка болест. .. Голям народ отиде. А. Каралийчев, СР, 37.

16. Разг. За пари, стока и под. — бивам изразходван, употребен за някаква цел. Четири хиляди и осемстотин лева взе от камион — до стотинка отидоха за данъци. Г. Караславов, Избр. съч. I, 328. От кравите се издояваше по два чебъра мляко, подквасваше се или се правеше на сирене и отвара и отиваше за работниците. Й. Йовков, ЧКГ, 74. Всичките пари отиваха за книги или помощи. Ст. Даскалов, СЛ, 283. — Контрола си, Тодоре, око и ухо си ни. Защо не видиш къде отиват парите от зарзавата? Много зарзават изкарваме,.., пък парите му къде отиват, хич не знам. Ст. Марков, ДБ, 55.

17. Разг. За пари, богатство — бивам разпилян, прахосан за кратко време; пропадам. Отидоха ми парите и туй то! Какво съм бил крив аз, да изгубя осем хиляди лева, децата ми с каква мъка са ги печелили. Й. Йовков, ОЧ, 106. — Друго какво? — Ха, сети се — доби му [на Гюлчето] се дете. — Че то ли пък ще му свърши житото? — Не то, ама нали и за него са потрошени поне сто гроша: за баба било, за кръщене било, за бабина вода ‑отиват парите. Ц. Церковски, Съч. III, 228. — Тъй загазихме — няма връщане. Спестеното отиде, взех на заем. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 382. Богатството, спечелено по лош и неправеден начин пропада, а с него често отива и спечеленото по почтен начин богатство. А. Начев, ПЖЧ (превод), 15. // За работа, действия, усилия и под. — оставам без резултат, бивам пропилян; пропадам. Тя с ужас видя, че цялата градина беше изпотъпкана. Толкова работа отиде напразно.

18. С предл. на. Разг. Подхождам на нещо друго, в хармония съм с някого или нещо;

вървя. Жълти завеси ще отиват на детската стая. △ На свинско печено отива червено вино. △ Този зелен цвят много отива на пъстрите ти очи.

19. Обикн. с отрицание. Разг. Подходящо е, приемливо е, редно е; върви, иде, подхожда. Мъже бяха, не отиваше да плачат.

20. Разг. Със съюз че, та и следващ глагол. Служи за подчертаване действието на втория глагол и за изразяване на известно учудване, недоумение. Ти трябваше да вземеш Станка гърбавата.. Пък ти отиде, че се бухна като слепец в най-сиромашката къща, да храниш чужда челяд. Елин Пелин, Съч. III, 132.

21. Остар. и диал. Вървя (в 1 знач.), ходя, движа се. По земята тюленът отива с мъка, но плава превъзходно. С. Бобчев, ПОС (превод), 305. Той не отиваше освен воден от дъщерите си. Ч, 1875, бр. 9, 401. отива се, отиде се. Безл. от отивам в 1, 2, 3, 4 и 13 знач. Оттук, през една врата,.., се отиваше направо в библиотеката. А. Гуляшки, ЗВ, 108. Мама отвори предпазливо вратата на собичката и излезе в хашевото — зимната кухня, през която се отиваше вън на пруста. К. Калчев, ПИЖ, 16. Тихото идилично кътче, в което се отива през девет планини,.. — това е малката столица на един непознат, събуждащ се свят! Н. Стефанова, РП, 126.

ОТЍВА МИ несв., непрех. Подхождам, стоя, съответствам добре на някого или на нещо. С политика нека се занимава господин Конов — той е обществен човек, отива му. А. Гуляшки, Л, 167. След две-три нощи друг и се открива: — Дали до днес си мислиш, че на мен теглича дядов само ми отива? — Позна го — Йото... Колко променен! Бл. Димитрова, Л, 168. Ти любиш горещо земята, тъй както / я люби единствен селякът, / и как ти отива да бъдеш на трактор, / запретнала блуза до лакът! Ив. Бурин, ПТ, 128. — Барем да си мълчи! — въздъхна кака Линка. — Не ѝ отива на положението да вири нос! А. Гуляшки, СВ, 247.- Я да видим.., каква хубава блузичка... Миче, майка ти много ще те нагизди. .. Чудесно, чудесно ти отива. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 359.

ОТЍВАМ СИ несв.; отѝда си св., непрех. 1. Напускам мястото, където се намирам; тръгвам си. — Махни се, ти казвам,.. От онези дни трима съм гонил, че стоят тук и нито вода купуват, нито си отиват. Н. Каралиева, ЗБ, 44. — Господа, смятам, че въпросите, които ни интресуваха, са изчерпани. Можем да си отиваме. Х. Русев, ПС, 44. Дохождаха момите, наливаха си котлите, отиваха си. Ив. Вазов, Р, 3. Цвета ставаше, излизаше тихо, на пръсти и си отиваше, като искаше да остави в покой приятелката си. Елин Пелин, Съч. III, 128. Когато чуждите си отидеха и останеха само най-близките приятели, Лина предлагаше да викат духове. М. Грубешлиева, ПП, 224. Наместникът каза: — Дойдох, за да станем приятели. — Люде като вас ни стават приятели не когато идват, а когато си отиват. Д. Талев, ЖС, 273.

2. Прибирам се там, където живея (вкъщи), там, откъдето съм. Аз нито пия, нито пуша, нито комар играя — от работа право вкъщи си отивам. Св. Минков, РТК, 99. Еньо цяла седмица не си отива вкъщи и снаха му, като му пращаше храна по момчето, все поръчваше да му каже да дойде. Елин Пелин, Съч. III, 106. Вечер, ако Нонка не беше дежурна, пак двамата си отиваха на село. И. Петров, НЛ, 226. Е, синко, дойде си, а... — То птичката, Йордане, дето се е мътила, там ще си отиде. Елин Пелин, Съч. III, 31.

3. За време или за период от време (ден, месец, година, сезон и под.) — тека, протичам, като наближавам своя край, свършвам; отминавам, преминавам. На два пъти сяда да си почива той до обед, и времето си отиде без да изкара и една леха дори. Г. Караславов, С, 154. Упъти се към Зеления хълм.. Откъм беломорските далечини, тук най-рано пристигаше пролетта и най-късно си отиваше лятото. Д. Вълев, Ж, 10. Денят си отиваше бледен, уплашен, нощта пристъпваше безсънна, отмъстителна. К. Петканов, МЗК, 260. Кръстовден дойде и си отиде. Т. Влайков, Пр I, 292. Нощта си отива.., небето е все още гъсто, бархетносиньо,.., но долу, около очертанията на къщите, зората вече разлива багрите си. Др. Асенов, ТКНП, 5. Аз съм вече стар. Годините на младост и на зрялата възраст си отидоха. З. Сребров, Избр. разк., 166. О, хубаво дете, дете безгрешно, / виж, май си веч отива навсегда. Д. Дебелянов, С 1936, 22. // За работа, процес, дейност и под., които текат, протичат във времето — наближавам своя край, свършвам; отминавам, преминавам. Изведнъж образът на Елена изплава отнякъде дълбоко,.. В същото време в сърцето му [на Момчил] замърда тъпа болка и колкото образът ставаше по-ясен, толкова и болката растеше и с нея си отиваше сладостната истома. Ст. Загорчинов, ДП, 488. Опасната болест си отиде и от нея остана само един спомен като от страшен сън. Й. Йовков, АМГ, 196. // За човешки живот, период от човешки живот, възраст и под. — отминавам, преминавам, свършвам. Любовта и цвят и плод премина; / отиде си младостта ми, загина. П. Р. Славейков, Ост, 1879, бр. 7, 1.

4. Прен. Умирам. Аз бях в болницата при леглото му, като си отиваше. А. Гуляшки, Л, 64. Тя беше си мислила за много неща, а сега си мислеше как беше се поминал едно време свекър ѝ.. — Булка, кай, аз си отивам, ела да се простим. Й. Йовков, ВАХ, 179. Тук [в замъка] някога е имало цветущ живот. Живели са много хора, идвали са и са

си отивали поколения. Ив. Мартинов, ДТ, 20. — Мама казва, че Стоян няма да го бъде — промълви на раздяла Панчо.. Заедно ходехме с овцете, а ето че си отива клетият! П. Здравков, НД, 138.

◊ Бъкел отишъл, кратуна дошъл (се върнал). Диал. Ирон. За човек, който никак не се е променил, който е останал същия глупак. Вол отиде, бивол (крава) се върна. Диал. Пренебр. За човек, който никак не се е променил, който е останал същия глупак. Да отидеш на баня и да си носиш вода. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой се престарава в нещо и излишно си усложнява работата (обикн. когато без нужда взима или се снабдява с нещо). Да отидеш с деца на баня, да ти изядат сапуна. Разг. Шег. Употребява се, когато някой сам си е утежнил положението, като е взел някого със себе си или се е заангажирал с човек, съвсем неподходящ за извършването на нещо, който вместо да му помага, му пречи, прави пакости. Да отидеш с деца на баня, че да ти изядат сапуна, тоест да пратиш наш Генади за боя и той да ти намери! Абсурд! Миналата година го пратихме за праз, а той купи френско-български речник. ВН, 1961, бр. 3152, 4. Де отида, лельо, все (сѐ) ме бият. Разг. Шег. За човек, който навсякъде където отиде, прави пакости или се държи така, че си навлича неприятности. Де<то> да отиде врана, все (сѐ) посрана. Разг. Ирон. За човек, който при всички условия и обстоятелства се проявява с отрицателните си качества. За вода отишъл и вода не пил. Диал. Ирон. За човек, който нищо не е свършил от това, което е възнамерявал. Как отишъл на мечки и дошъл си без ръчки. Диал. Подигр. Употребява се за човек, който е отишъл да печели и се е върнал пак сиромах. Кога варил пшеницата, тогаз отива да купи лъжицата. Диал. За човек, който не си организира добре работата и късно се сеща за нещо необходимо, чак когато му дотрябва. Къде <де> ще му отиде края; къде <де> му отива края. Разг. Какво ще стане, как ще свърши нещо (обикн. при изразяване на възмущение или опасение, че нещо ще свърши зле). Не върви тъй направо да се нахвърлим на комшии. Отде да знаем дали и те не идат с добра дума. Санким като нас хора са, селяни. Къде му отива краят, ако и ние вземем да се колим един-други? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 429. Къде ще отида. Разг. Ща не ща, ще отстъпя, ще се съглася да направя нещо. На дърва отишъл, брадвата забравил; на дърва отишъл, брадвата не взел. Диал. Употребява се, когато някой забрави нещо важно, без което не може да свърши работата си. Накъде отива приказката. Разг. Какво се подмята, за какво се намеква.Отива ми / отиде ми главата. Разг. Ще бъда наказан със смърт, ще загина. — Тебе те е страх да не избягам, нали? — .. — Вярно — потвърди Ляте. — Ако избягаш, отиде главата ми. Д. Димов, Т, 574. Отива ми / отиде ми от уста по нещо. Разг. Обикн. в св. вид. Забравям нещо. Отива ми / отиде ми сърцето в петите. Разг. Силно се изплашвам. — Щом Добри Терзият се натопори с патерицата и на войводата сърцето в петите ще отиде. П. Тодоров, Събр. пр II, 352. Отива ми / отиде ми ума (акъла) по някого или нещо. Разг. 1. Много ми харесва някой и само за него мисля. 2. Съвсем се залисвам и забравям нещо. 3. Извънредно много се изплашвам.Отивам <на> добре. За човек или животно — поправя се здравословното ми състояние; оздравявам. С големи старания бе сполучил да подигне нещастния болнав, и тъй като гледаше, че той отива на добре, бе престанал да ходи по-често. Лат., 1885, кн. 9, 3. А той все развеждаше коня си, от час на час загрижен повече, че добичето не отива добре. Й. Йовков, ВАХ, 204-205. Отивам <на> зле. Разг. За човек или животно — влошава се здравословното ми състояние. Лалка отиваше от ден на ден по̀-зле. Ив. Вазов, СбНУ II, 89. Отивам / отида в архивите. Книж. Отживявам времето си, изгубвам значение. Отивам / отида в гроба. Разг. Умирам. Отивам / отида в джоба на някого; отивам / отида в нечий джоб. Разг. За нещо, обикн. пари — нося материална облага някому, облагодетелствам някого материално; обогатявам. — Чакай! Чакай! — дигна ръката си Беловенски. — Елате горе в канцеларията... там ще видим всичко. Какво отива за германците, какво отива в бездънния джоб на годподин Велизаров. К. Калчев, ЖП, 369. От станцията излязохме на една площад, на която е издигнат градският дом,.., разкошно здание, за постройката на което са потрошени сума милиони долари, от които значителна част са отишли в джебовете на градското началство. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 60. Отивам / отида в коша. Разг. Бивам изоставен, изхвърлен, като нещо ненужно. Писмата му отидоха в коша. Отивам / отида в ръцете на някого; отивам / отида в нечии <други> ръце. Разг. Обикн. за пари или имот — ставам притежание на някого. Честта.. се явила и му рекла: — Человече! Что въздаваш мойте почити на земята, като си на мене длъжен, чтото те обогатих? Ако се промени времето, и иманието ти отиде в други ръце, не щеш ли тогази да хулиш честта си. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 98. Елмазеното ми пръстенче и то отиде в ръцете на младия грък, който ме хранеше. Св. Миларов, СЦТ, 19. Отивам / отида в устата на ламята. Разг. Излагам се на много голяма или смъртна опасност. — Истина е, че който се наеме да иде сега в Русчук, то се вика, че отива в устата на ламята. Ив. Вазов, Съч. VI, 59. Отивам / отида във (на) вечността. Книж. Умирам. Една сянка закъсняла на брега животний, замина и отиде на

вечността. БКн, 1859, кн. 2, 224. Злините, които душевният мрак причинява, са неизбройни: много от них чрез вървежа на историята са отишли във вечността заедно с прадедите ни, нъ и много още са в пълна сила и пълен живот, и нихната тегоба сякой от нас повече или по-малко усеща. Пр, СбПер п, 1869, бр. 1, 140. Отивам / отида далеко (далеч). 1. Прекалявам в постъпките, делата си или с приказките си, като казвам повече, отколкото трябва. — А ако прибавят и своето размирие към размирието в Румелия, султанъм? — .. — Отиваме далеко в подозренията си... Така, Мехмед паша ще замине за бой с размирниците. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 383. Павел мълчаливо наблюдаваше, но спречкването отиде доста дареч, затова изсвири с уста и даде знак всички да седнат. Гр. Угаров, ПСЗ, 269. 2. Напредвам, преуспявам, сполучвам. Същото, което забелязахме у Богориди като държавник, можем да кажем за неговата принадлежност към определена културна формация,.. И в това отношение той не отива далеч във връзката си с българите и българското, то е пак на равнището на майчиното и котленското. Т. Жечев, БВ, 42-43. С такъв инициативен собственик фирмата ще отиде далече. Отивам / отида за божата правда; отивам / отида за бяла бога. Диал. Обикн. в св. вид. Умирам. Димо да беше тука, самичък щеше да си прибере хармана и нямаше толкова жито да отиде на вятъра. — Не само житото отива на вятъра, но и хората отиват за бяла бога! — занесено продума Куна. К. Петканов, МЗК, 79. Отивам / отида из <от> ръце. Остар. Загивам, пропадам. Като видя, че царството му отива вече из ръце.., той излазя със сетна сила да са запази. Т. Шишков, ИБН, 170. Караказанци уморени от напрегание, йоще и боящец са да не отиде от ръка по-голямата част, предложи да са разреже туй парче [от България] презполовена тачи да го разделят братски. Г, 1863, бр. 1, 2. Отивам / отида на бесилката; отивам / отида на въжето. Бивам наказан със смърт чрез обесване. Колцина от ония [затворници], с които съм седял на тия пейки,.., с които съм делил благи надежди за скорошно избавление, отидоха на бесилка! К. Величков, ПССъч. I, 70. Отивам / отида на вълка в устата. 1. Излагам се на много голяма или смъртна опасност. — Защо сме от едно село — да се пазим, едни други да се поддържаме. Да не отиваме сами в устата на вълка. К. Петканов, Х, 126. 2. За имот и под. — ставам плячка, жертва на грабител. Отивам / отида на (по) вятъра; отивам / отида за този, дето духа. Разг. Похабявам се, пропилявам се, пропадам, загубвам се. За мое нещастие вечерта ми се дояде и всичките предпазни мерки отидоха на вятъра. Г. Краев, СТ, 6. — Ами я ако парите ми отидат на вятъра, после? Осемдесет хиляди франка не са малко. Св. Минков, БФ, 33. — Ще се увлечеш [по Димка] и ще отиде всичко по вятъра — говореше телеграфистът на Балашева. А. Страшимиров, К, 31. Отивам / отида на гюрултия<та>. Диал. Ще бъда наказан със смърт, обикн. незаслужено, напразно; ще загина, ще умра. — Брей, опичайте си акъла, вардете се, че ако ни чуе някой — отиваме на гюрултия... Ал. Константинов, БГ, 93. Отивам / отида надалече (надалеч). Разг. Прекалявам в постъпките си, делата си или в приказките си и казвам повече, отколкото трябва. Тия работи, дето ги издрънка домакинът пред следователя, ако не той лично, неговите хора са подбутнали, за да изложат и околийския комитет. — Е, ти много надалеч отиваш! Ст. Даскалов, СЛ, 69. Отивам / отида на (до) едно<то> място. Разг. Евфем.; Отивам / отида повън; Отивам / отида по себе <си>. Диал. Извършвам естествена, физиологична нужда. Паскал отиде повън, но не върна са вече назад. П. Хитов, МП, 48. Като почивахме, чух гурултия, после узнах, че Хасан, като отишъл по себе, поискал да земе на пазача пушката, за да избяга. Св., 1888, бр. 224, 2. Отивам / отида на изуй гащи. Диал. За работа, положение — вървя зле, наопаки. Отивам / отида на кино. Жарг. 1. Претърпявам неуспех, несполука, изпадам в неблагоприятно положение; загазвам. Срути ли се един от тези тунели, отивам на кино — нищо по-сигурно от това. Даже често сънувам. Д. Цончев, ОТ, 35. 2. Пропадам, загубвам се. — Не ме е бъз за живота — за какво ми е такъв живот? Шантаво ми е от друго: че ако вземе да падне [самолетът] — край, финѝ, всичко отива на кино. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 27. Отивам / отида накрай света за някого. Готов съм да направя всичко за някого. Ти се кълнеше, че ще отидеш накрай света за мене. Отивам / отида на майната си. Грубо. Изчезвам, няма ме. — Какво направи с лозето бе? — .. — Отиде на майната си! Изтребих го! Ст. Даскалов, ЕС, 104. Отивам / отида на онзи (оня) свят. Разг. Умирам. Отивам / отида на смърт. Заемам се с нещо, което ще ми донесе гибел, ще ми струва животът. Отивам / отида на юх. Диал. Не сполучвам, пропадам. Като видяха, че присметнуванието им се побърка още отначало, ефендиите продължиха да се премятат около мене и уж с фини въдици да ме ловят: не щат ли ме накара да изкажа нещо. Но всичкият им труд отиде на юх. Св. Миларов, СЦТ, 194-195. Отивам / отида на халос. Разг. Похабявам се, пропилявам се, пропадам, загубвам се. Но и тая врява отива на халос. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 129. Златни надежди, вяра дълбока, сила гигантска и ентусиазъм — капитал от няколко страдалчески века — всичко на халос отиде в един миг! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 169. Отивам / отида поврага. Диал. Пропадам, опропастявам се,

не сполучвам. Малко, едно полъгване в лош, развратен, безчестен живот, отиде ти поврага и младост, и бъдъщност. Ил. Блъсков, ДБ, 38. Отивам / отида по голяма нужда. Извършвам естествена физиологична нужда. — Нищо не съм забелязал. Той [другият войник] само веднъж отиде по голяма нужда. Д. Ангелов, ЖС, 230. Отивам / отида под венчило. Разг. Оженвам се. Отивам / отида по дяволите. 1. Пропадам, опропастявам се, не сполучвам. — Отчаян от любовта, търсиш развлечение... Търсиш да бъдеш полезен. .. Утре ще срещнеш някоя нова Катя и всичко пак ще отиде по дяволите. М. Грубешлиева, ПИУ, 254. От работата му лъхаше такава важност, сякаш, ако не отбележеше с молив линиите на картата, цялата работа би отишла по дяволите. П. Вежинов, ВР, 124. Всички яли и пили и кафенето отишло по дяволите. — Не ми върви, майка му стара — чудеше се чичо ми. — Толкова клиенти имах, а фалирах. В. Цонев, ЕВ, 16. 2. Загивам. Мехмед паша! — каза го с такова презрение, сякаш онзи вече е отишъл по дяволите. — Между най-близките му има мои хора. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 211. — Той никога няма да те издаде — .. Защото не смее. В килията всички знаят, че е взимал рушвети — .. Само ако си отворим устата, ще отиде по дяволите. П. Вежинов, ЗНН, 85. Отивам / отида по реда си. 1. Умирам и аз като всички. Мама, бог да я прости, отиде по реда си. Елин Пелин, Съч. III, 29. 2. Само в 3 л. За някаква работа, събитие — свършвам се, извършвам се. Отивам / отида по своя път. 1. Отделям се от родителите си и заживявам самостоятелно. Дъщеря им порасна и отиде по своя път. 2. Разделям се с някого, който ми е бил близък и заживявам свой живот. Отивам / отида при свети Петър. Разг. Обикн. в св. вид. Умирам. Отивам си / отида си на вятъра. Разг. Загивам, погубвам се, напразно, безсмислено. "Ще ме ударят... няма да видя въстанието — .. — Няма нищо да излезе, ще си отида на вятъра, без да взема участие." З. Сребров, Избр. разк., 54. Отивам си / отида си на мястото. Разг. Получавам заслуженото, това, което ми се полага. — Не бери грижа — успокои го Борис — аз нали съм тук, всичко ще се нареди. И Виктория ще си отиде на мястото, и всичко ще се оправи. К. Калчев, СТ, 127. Отивам си / отида си от този (тоя) свят. Разг. Умирам. Още утре, може би и вие, и аз ще си отидем от този свят, а аз съм седнала да се плаша от някаква мишка. Отиват ми / отидат ми очите по (след) нещо, по (след) някого или самост. Разг. 1. Много харесвам нещо или някого, възхитен съм от нещо или някого (обикн. за нещо, което не мога да имам или да купя, или желая да имам). 2. Изпитвам чувство на завист, зловиди ми се нещо, което друг има. Ала стрина Венковица не се много зарадва на това, с което Колчо я подновяваше. Ней отидоха очите по онова, което на невястата щеше да се направи и което много нещо чинеше. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 246. Отиде коня в реката. Разг. Безвъзвратно е свършено, загубено; не може да се отмени. Не знаеш докъде може да стигне работата. То не са жени, а бесове. Ако ти можеш да ги повърнеш, добре. Ако ли не — отиде конят в реката. Ст. Чилингиров, ПЖ, 154. Отиде ми душицата. Разг. Измъчих се много. Отиде, та се не видя. Разг. 1. Отдалечи се, отмина много бързо и не се върна. Казаците превалиха баира и отидоха, та се не видяха. Китка V, 1887, 12. 2. Изгуби се, свърши се, изчезна. — Ти каза права дума — ум! Да, ум! Увлечеш ли се, изпуснеш ли го за малко, отиде, та се не видя. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 472. Тя неочаквано препусна коня с всичка сила — отиде, та се не видя! Д. Рачев, СС, 118. 3. За време — измина се неусетно, свърши се. Тръгнах по справки. Давах заявления, ходих в общината, после пак в данъчното. После пак услуги на жалната вдовица и т.н. и т.н., брате мой, отидоха два месеца, та се не видоха. Елин Пелин, Съч. IV, 212. 4. За живот, работа и под. — протече, разви се много лошо, несполучливо, неприятно. Ама намесат ли се и жените, разбърка ли се и от тях работата, не може вече да се излезе на глава. И отиде, та се не видя нашият живот! Т. Влайков, Съч. II, 87. Отиде тя. Разг. Възклицание за изразяване: а) Неудоволствие, отегчение от нещо, което ще продължи много дълго. — Представете си сега, какъв шум ще повдигне нашата мина, то ще се пише и говори, ще рукнат тук чужденци да гледат, изучават, отиде тя. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 445. б) За опасение, тревога за нещо. — Утре, в други ден ако не засеем, свърши се. И сега е вече късно, а щом изтървем тия дни, отиде тя. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 293. в) Задоволство от нещо хубаво, което обикн. предстои. Хаджиев: С една дума опекохме работата! Хаджиева: Значи? Хаджиев: Значи... значи... тръгна тя, отиде тя. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 426-427. Отидоха през рамо. Диал. За пари — бяха похарчени напразно, без никаква полза. Толкова пари отидоха през рамо. Н. Геров, РБЯ III, 408. Отишло пате, върнало се гъска. Диал. Ирон. За човек, който никак не се е променил, който е останал същия глупак. Отишъл съм да правя лули. Диал. Ирон. 1. Не ме бива, негоден съм за нещо. 2. Занимавам се с празни работи, несериозен, лекомислен съм; завеян съм. Отишъл съм за срама. Диал. Станал съм безочлив, безсрамен, престанал съм да се срамувам. Отишъл Шабан за мечки, забравил си пушката. Диал. Ирон. Употребява се за разсеян човек. Пет-пет ми отива / отиде от нещо или някого. Разг. Изпитвам силен страх, плаша се, страхувам се много, треперя от нещо или от някого. Пет-пет ти отиде

тогава да не си чуеш името между наказаните. Теле отишъл, вол се върнал; торба отишъл, торба си дошъл. Диал. Ирон. За човек, който никак не се е променил, нищо не е научил, останал си е същият глупак. Ти дето отиваш, аз оттам ида; ти дето отиваш, аз оттам се връщам; когато ти отиваше, аз се връщах. Разг. По-възрастен и опитен съм от тебе и вече съм изпитал това, което на тебе ти предстои или те блазни. — Хайде, момчета, да идем... да видим; може дядо ви поп да дотрябва там... Без попска благословия нищо не става... Нека Кандовчето да си бъбре. Когато той отиваше, аз се връщах. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 137.

РБЕ — ИБЕ Речко

Списък на думите по буква

А Б В Г Д Е Н О П