ОТЍГЛЯМ, ‑яш, несв.; отѝгля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Изваждам игла, с която нещо е заиглено; отбождам. отиглям се, отигля се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.