ОТИГРАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТИГРА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отигра̀я, ‑а̀еш, мин. св. отигра̀х, св., прех. 1. Изигравам нещо докрай. По лични празници шокмановските шалварести овчари отигравали толкова дипло хоро, че дънели земята. Н. Хайтов, ПП, 129. Из трема пръпнали дружки подвличат и Койка да отиграят с нея сетньо хоро. П. Тодоров, И I, 110.

2. Спорт. При игра на футбол, баскетбол, волейбол, тенис и под. — посрещам успешно летяща топка и я изпращам точно на свой съотборник или противник. Защитникът ловко отигра трудната топка. отигравам се, отиграя се страд.

ОТИГРА̀ВАМ СИ, ‑аш си, несв.; отигра̀я си, ‑а̀еш си, мин. св. отигра̀х си, св., прех. Играя до насита. Отиваме на забава. Един от нашите носи магнетофон... Поне тука ще си отиграем туист. Г. Мишев, ЕП, 269. Цялата работа приличаше на лагер от нашественици, които идваха, за да опърлят зелената ливада, да изгълтат опечените меса и да си отиграят на карти. Н. Хайтов, П, 28.