ОТИМАРЯ̀ВАМ

ОТИМАРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отимаря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. 1. Вчесвам, изчиствам с чесало кон, бивол и под.; изтимарявам. Той стана рано в понеделник, / нахрани руси биоли, / нахрани и отимари. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 248.

2. Прен. Удрям с ръка някого за наказание; отимарям. Тати презираше бащите побойници,.., но все пак ми остави един-два спомена за своята ръка.. — Сега да те отимаря хубавичката, та да видя за туй ли съм те пратил в града. К. Георгиев, ВБ, 25. отимарявам се, отимаря се страд.

Списък на думите по буква