ОТКАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКА̀РВАМ, ‑аш, несв.; отка̀рам, ‑аш, мин. св. ‑ах, св., прех. 1. Водя, завеждам животно или стадо някъде, като направлявам, насочвам движението му; закарвам. Конекрадците.. подкопаваха стените на дамищата, влизаха вътре и откарваха конете. Й. Йовков, АМГ, 42. И затъгува малката Гюргя по своята родна планина. Как хубаво си живееха те двамата с Гига.. Всяка сутрин те се срещаха накрай село и откарваха воловете си нагоре в планината. Г. Райчев, В, 23. Гонил ли ви е пъдар през бодливи стърнища? Откарвал ли е добитъка ви в общинския капан? К. Калчев, ПИЖ, 71-72. Помни тя и една сутрин, когато откарвала кравата, че видяла край ручея да минава младият Раиф. Л. Александрова, ИЕЩ, 277. Русалката се криела в водата, / кога на изток видят се зари, / откарвал си далеч овчар стадата / в зелените балкани и гори! С. Румянцев, Ст, 95.

2. Карам, правя да се движи до определено място някакво превозно средство; закарвам. Такъв ред беше заведен от години — дядо Ганчо откарваше колата у дома си, слагаше нещо за ядене на воловете и рано сутринта се стягаше да тръгват по просия за манастира. Г. Караславов, СИ, 10.

3. Придвижвам някого или нещо от едно място на друго с превозно средство; закарвам. Есенно време.. Тонка правела вино, което през пролетта Тихо откарвал в Сакча. Н. Ферманджиев, РХ, 262. Някои по-предприемчиви граждани започнали да откарват стоки и храни от Западна Европа на Изток, а оттам докарвали метали, подправки, оръжия и др. ценни стоки. Ист. VI кл, 66. Пред околийското цвилеха военните коне,.., стенеха ранени войници, които техни обезоръжени другари откарваха в градската болница. Ем. Станев, ИК III и IV, 435-436. Търговци събирали тия платна и откарвали ги в Делиормана. Т. Влайков, Пр. I, 87. Рогача остана така полегнал, с лице нехайно обърнато към небето. Защото през ден отиваше в града, откарваше сено, слама, изсъхнали агнешки кожи или жито на богаташа Цеко. П. Михайлов, ПЗ, 126. // За превозно средство — закравам някого или нещо някъде. Кравефермата все повече укрепваше — .. Всяка сутрин идваше камионът и откарваше гюмове с прясно, топло още, благоуханно мляко. Ил. Волен, МДС, 216. Една затворена кола бързо откарва двамата арестувани в Обществената безопасност. М. Гръбчева, ВИН, 255.

4. Принудително отвеждам някого някъде; закарвам. Турската власт.. арестува наклеветения Левски и го откара в Пловдив. Ив. Унджиев, ВЛ, 60. Това бяха те — неговите [на Левски] другари. Откарваха ги на заточение... Ст. Дичев, ЗС II, 803.

5. Разг. За път, улица и под. — водя до определено място. Тая улица ще те откара право до гарата.

6. Непрех. Разг. Извършвам се, продължавам известно време, обикн. продължително;

трая. Обсъждането на плана ще откара като че ли до вечерта.

7. Прен. Диал. Извършвам някаква работа, изработвам нещо леко и бързо в голямо количество; отхвърлям. Гледаше при туй по-рядко да я вдига от стана, та повечко работа да откарва. Т. Влайков, Пр. I, 129.

8. Диал. Открадвам. Някой ми е откарал коня. откарвам се, откарам се страд. Пътища и близки градове са били без особено значение, защото живата стока лесно се е откарвала и на най-далечния пазар. Й. Йовков, Разк. III, 185. Скелите бързо се разковават, товарят се на камиони и се откарват по складовете. ОФ, 1949, бр. 1499, 6.