ОТКАШЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКА̀ШЛЯМ, ‑яш, несв.; отка̀шля, ‑иш, мин. св. ‑их и ‑ях, св. и несв., прех. С кашляне изкарвам от гърлото си секрети или случайно попаднали неща; изкашлям. Откашлях трудно трохата от хляба. откашлям се, откашля се страд.

ОТКА̀ШЛЯМ СЕ несв.; отка̀шля се св., непрех. С кашляне прочиствам гърлото си от секрети ил случайно попаднали в него неща; изкашлям се. Наистина от трещенето на перфоратора хората оглушаваха, а от прахта, дигнат от свредела, само в празничен ден можеха да се откашлят с чиста храчка. Х. Русев, ПЗ, 74. Той се изправи, седна в леглото, аз подложих възглавница‑

та на гърба му и чаках го, та се откашля и преглътна вълнението си. Ст. Даскалов, Пл, 1969, кн. 6, 13. Спомни си за тежките каменарски години, когато гърдите му хриптяха от набилия се в дробовете ситен прах и по два часа сутрин не можеше да се откашля. Кр. Кръстев, К, 9.

2. Кашлям, докато се успокоя. Задрала го е кашлица и не може да се откашля.