ОТКИНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКЍНВАМ, ‑аш, несв.; откѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. откѝнат, св., прех. Остар. и диал. Откъсвам. — Какви хора бре! Минахме покрай бостана им с каруцата и никой не рече: "А откинете си по една любеница!" Ст. Даскалов, ЕС, 247-248. Ако слети някой от них [общинарите] стреляй и око да не ти мигне, че ако те спипат, ще ти откинат главата като на пиле тия кръвопийци. П. Здравков, НД, 206. Аз не вярвах, че ща ви увреда, ако откинех един тряндафил за йедна от дъщерите ми, която ми ся моли. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 46-47. Изникнала калинчица / на два пъте, на два друма — / кой помине, се откине. П. П. Славейков, КНП, 115. Рече на децата: "А бре деца! не тепайте го това куче, аз ке ви дам една пара, да го откинам от смъртта". СГ, 1894, кн. 1, 303. откинвам се, откина се страд.

ОТКЍНВАМ СЕ несв.; откѝна се св., непрех. Остар. и диал. Откъсвам се. Ала Грозданка е дявол и она от политика разбира. Цяла седмица го не поглежда и се преструва, че го [Герчо] не зачита за слива, сал да види, какво че да прави. Он я гледа, она го не гледа, он се улови до нея, она се откине. Елин Пелин, Съч. V, 92.