ОТКЛИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКЛЍКВАМ, ‑аш, несв.; отклѝкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Отговарям, обаждам се на зов, обръщение. Момчиловците развалиха колелото.. Вижда се, вестта за пиене и ядене ги развесели. Ту на едно, ту на друго място избухваше смях и откликваше някой присмехулен глас. Ст. Загорчинов, ДП, 410. — Де-бре, де-бре, — викат ергените от първата зареда. — И-ху, и-ху, — откликват от втората.. Хорото расте. Ив. Карановски, Разк. I, 13. // Звуча, прозвучавам в отговор на зов, обръщение. Громко, настръхнало, раздиращо гърдите ура откликна от сивите редици.

2. Проявявам интерес, отношение към нещо; отзовавам се. После лицето на Пиралков пребледня, очите му се наляха с болка, но сърцето на Елена не трепна и тя не го съжали. Той често страдаше и душата ѝ вече не откликваше на страданията му. А. Наквоски, МПП, 206. Жизнената му сила [на творчеството на първите ни композитори] е в това, че откликваше, отразяваше трепетите на народната душа. НК, 1958, бр. 51, 3.

ОТКЛЍКВАМ СЕ несв.; отклѝкна се св., непрех. Откликвам. Струва му се, че ако запее с пълен глас, отсреща му ще се откликне човешки вик, вопъл. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 222. — Добър вечер, добър вечер — откликнаха се сърдечно и двамата, учудени от неочакваната промяна, която забелязаха у Димитър. Т. Харманджиев, Р, 93. Павел няма нейния майчински нагон. Инак той би се откликнал на недомлъвките, на намеците ѝ. Б. Болгар, Б, 135. Революцията стана моментално,.. И в същият ден целият български народ.. се откликна с възторг и се притече на помощ. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 235. Някой ли отнегде се провикна? / Ехо ли далече се откликна / и потъна зад железни двери? Ив. Карановски, МП, 12.