ОТКО̀ЛЕ нареч. Поет. Отдавна. Съзираше тоя ужасен миг отколе, от часа, в който Андон Кехайов смени Никола Керанов. Д. Вълев, Ж, 8. В гърдите на Чобана пламна отколе неизпитвана радост. С. Северняк, ИРЕ, 44. Някога си, отколе, нямало никакви светци. Хр. Пелитев, СбХС, 297.