ОТКОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКО̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Индив. Отдавнашен; отколешен. "Така стои в законът ни отколен: / Да дигне слово, който е в света / от волята на царя недоволен!" П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 117.