ОТКОЛЕШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКО̀ЛЕШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. Разг. Отдавнашен. На другия ден се видяха като отколешни познати и тя веднага взе да се грижи за него. Д. Вълев, Ж, 133. Тия изображения.. бяха много интересни, човек можеше да си помисли, че пред очите му оживява един не толкова отколешен свят. А. Гуляшки, ЗВ, 578. Много живо разказваше старецът за тези къщи и тогава светваше лицето му, и очите му засияваха, и той се връщаше някъде към сините далечини на своята отколешна младост. Н. Тодоров, МИ, 87.