ОТКОМАНДИРОВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКОМАНДИРО̀ВАМ, ‑аш, св., прех. Прекъсвам командировката на някого, връщам някого от командировка. Замествах известно време следователя в Н., околийски градец в западния край на страната.. Наскоро ме откомандироваха, прибрах се пак в София. К. Константинов, Избр. разк., 52-59. След уволнението на проф. Шишманов новият министър на просветата Апостолов откомандировал "другите": писателя Чилингиров, критика Стефан Минчев. М. Кремен, РЯ, 75. Моно и Мачо останаха в школата, но Маврата бе откомандирован. А. Стоев, П, 120. откомандировам се страд. и възвр. Правителството на д-р Гудев.. разпоредило да се откомандироват от странство всички учители и писатели. Ив. Богданов, СП, 144. Един от новаците.. така се изплаши, че без всякакво колебание направо избяга. Сам се откомандирова. А. Станоев, П, 38-39.