ОТКРАДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКРА̀ДВАМ, ‑аш, несв.; открада̀, ‑ѐш, мин. св. откра̀дох, прич. мин. св. деят. откра̀л и откра̀дна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. откра̀днат, св., прех. 1. Извършвам кражба; присвоявам. — Не съм откраднал чуждо, не съм излъгал. Н. Каралиева, ЯЧ, 136. Защо да не крадеш, след като всички считат, че няма начин да не откраднеш! Й. Попов, БНО, 131. Престъплението е правонарушение, което представлява голяма обществена опасност.. такъв е случаят, когато някой открадне чужда вещ. МПр VIII кл, 93.

2. Прен. Разг. Вземам мома тайно от родителите ѝ, насила или с нейно съгласие, за да се оженя за нея; крада. — Утре още отивам при баща ти да те искам!.. — Ще се разберем ние с него. Добър и разбран човек е той. Пък като не те даде с добро, гася утре вечер лампите на цяло село, открадвам те от къщи и това е! Тарас, СГ, 60. Искахме да откраднем Милкана, но види се, тя е писана на тебе. П. Йорданова, СЕ, 75.

3. Прен. Отделям от определеното и необходимо за нещо време обикн. тайно, негласно, за да извърша нещо друго. Те виждаха само приятната страна на предстоящата акция. Щяха да имат възможност да закъсняват вечер и да открадват по някой час за личните си работи. И. Петров, МВ, 34. Те открадват часове от съня си, не жалят сили, за да засеят така, че догодина земята да роди много зърно. НМ, 1963, бр. 246, 1. открадвам се, открадна се I. Страд. от открадвам. — Аз съм, рече Ганчо, аз — вашият днешен готвач и свирец,.. Аз пък помислих да не е някой циганин, да е дошел тука да краде нещо от колята; вчера се откраднаха едни хубави капистри и една нова аба. Ц. Гинчев, ГК, 98. И все в негови ниви влизаше добитък, все негово нещо ще се открадне, все него ще обидят и ще му се заканват. Й. Йовков, ЖС, 185. Цели стада от овце, коне и говеда се открадват и присвояват. НБ, 1876, бр. 5, 17. При голямо множество нощна стража, открадоха се 5-6 коне из града. НБ, 1876, бр. 28, 111. II. Взаим. от открадвам (във 2 знач.). Бащите и майките повечето пъти одобряват да стане женянието и става. Ако ли не одобряват, момчето и момичето се открадват. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 34.

ОТКРА̀ДВАМ СЕ несв.; откра̀дна се св., непрех. Разг. Отивам за малко някъде скришом, набързо. Тинка, поуспокоена, стане и тя заран малко по-бодра,.. Някой път се открадне, та прескочи и до майка си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 244. — Тате, пусни ни да идем и ние!... Днеска ще сеят с редосеялка! Бащата не ги пускаше, разбира се, но те се открадваха и отиваха. Ст. Даскалов, БМ, 23-24.