ОТКРА̀Й

ОТКРА̀Й нареч. 1. От самото начало; отначало. — Толкова време не съм бил в България, та не знам какво могат да направят тукашните хора. — А пък ние, дето сме тука открай, си знаем. В. Геновска, СГ, 248. Бонка открай си беше такава с него — сдържана, упорита, властна. Г. Райчев, ЗК, 63-64. Не искаше да сърди Колча. Той открай си го обичаше. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 181.

2. Диал. Отново (Н. Геров, РБЯ).

3. Като предл. За означаване отдалеченост по място. Патриархът обаче предпочел да прибере непрокопсания византиец открай Янтра — край Босфора, а на мястото му изпратил Атанасий от Сер, изпъден от тамошното население за грозните му дела. Хр. Бръзицов, НЦ, 51. — Всичко живо излизаше на улицата — две плътни върволици тъмнееха покрай дуварите открай село, та до църквата. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 451.

◊ Открай време. Разг. Откакто се знае и помни, от много отдавна; отколе. Прекръстил се Пеко.. и посегнал за дървената лъжица. Пековица и децата изчакали баща им да кусне пръв, след това децата се занадпреварвали, както си е било открай време. Й. Вълчев, РЗ, 22-24. Бе казал [бащата], че собствените неприятности на майка му в счетоводството, в което тя открай време работеше, се дължат именно на това, че е израсла в центъра, където я бяха заблудили за нейните възможности... Ал. Томов, П, 124. Открай-докрай. Разг. Изцяло, всичко. Разказах му работата открай-докрай. Н. Хайтов, ДР, 211. Тати му обясни цялата работа открай-докрай. Ст. Чилингиров, ХНН, 46. Открай света. Разг. Много отдалеч. Ако в Цариград нямаше нищо друго — да беше само саркофагът на Александър Велики,.. — пак заслужаваше да тръгне човек открай света, за да види едно чудо. А. Каралийчев, С, 53.

Списък на думите по буква