О̀ТКРАКИ

О̀ТКРАКИ нареч. Диал. Както си стои човек, без да сяда; на крак, стоешком. Откраки хапват малко хляб и сирене. Т. Влайков, Пр I, 28. — Нали знаеш на пазар като идеме, нямаме време да се нахраниме, ами откраки... Ст. Даскалов, СЛ, 276.

Списък на думите по буква