ОТКРЀХВАМ

ОТКРЀХВАМ, ‑аш, несв.; открѐхна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. открѐхнат, св., прех. 1. Обикн. в съчет. със същ. врата, прозорец и под. Отварям малко. Обикалям къщата, открехвам портичката за задния двор и ето го спасението. В. Жеков, ТП, 103. Чува се неспокоен разговор. Петър изтичва до вратата и леко я открехва. Д. Немиров, В, 75. — Лельо Радо, дома ли си? Една тънка ръка открехва прозорчето и през дървените пречки се показва едно удължено бледо лице. А. Каралийчев, ХГ, 238.

2. Жарг. Информирам, известявам някого за нещо, разяснявам нещо на някого. Ще те открехна по въпроса. Открехнах го какво се случи вчера.

3. Непрех. Жарг. Научавам някого на нещо. Той ме открехна на пушенето. открехвам се, открехна се страд. От една страна на попови двори се дига чардак, под който се тъмнее малък трем, а в дъното на трема се открехват врати. П. Тодоров, Събр. пр II, 187. Колелета затракаха по калдъръма. Някъде се открехваше врата, отваряше се прозорец и се размахваше ръка за сбогом. В. Геновска, СГ, 166. Един малък процеп се открехна подозрително. Силует на възрастна жена надникна през процепа. Бл. Димитрова, ПКС, 263.

ОТКРЀХВАМ СЕ несв.; открѐхна се св., непрех. Отварям се малко.

Списък на думите по буква