ОТКРИВАТЕЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТКРИВА̀ТЕЛСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е свързан с откривател и с откриване. Докато през периода на първоначалното капиталистическо натрупване западноевропейците проникват главно в топлите страни, откривателските пътувания и изследвания в Източна Европа, Северна Азия, Арктика и северните части на Тихи океан се извършват от русите. Ал. Бешков и др., ИГ, 81.
2. Който е свойствен на откривател. Ако се вгледаме в повечето стихотворения на тая немалка стихосбирка, ние няма да усетим живия откривателски поглед на твореца. Търсенето на новото в живота и умението да се влезе във вътрешен душевен контакт с него тук почти не се забелязва. ЛФ, 1958, бр. 44, 2.